ЗАТЮ̀ХКВАМ СЕ, -аш се, несв.; затю̀хкам се, -аш се, св., непрех. Започвам да се тюхкам. Понякога обаче и той се затюхкваше: „Ама ахмак излязох. Сам се насадих на пачи яйца, никой сега не ми е виновен. Кой ме би по главата сам да се завирам на вълка в устата?“. В. Нешков, Н, 156. – Па що не си ми казал, бе момче? – Та аз чаках ти да ме поканиш. – Я гледай ти! Тю, бре! – затюхка се изново бай Георги. Н. Попфилипов, РЛ, 9. – Ох, боже, ох, как забравих! – затюхка се Султана. – Ами забравила съм да взема пари, ханъм! Д. Талев, ЖС, 410. Като се докопал до касата, поровил, какво поровил и един ден дигнал ръце, заахкал, затюхкал се: загубих парите, рекъл, обраха ме! Г. Караславов, Избр. съч. II, 161.